Вероучение в училището – да или не?

Паралелно на „драмата с еврото“ в обществената сфера се върти една друга критична идея – въвеждането на часове по „религия и добродетели“ в училищата (1). Идеята е на министъра на образованието Красимир Вълчев и доколкото разбирам се подкрепя от патриарх Данаил и главният мюфтия Мустафа Хаджи. Предвиждат се три отделни избираеми програми – „православно християнство, ислям и програма, насочена към философията и етиката“ (1). Предвижда се програмата да започне от първи клас!

Чувството, че обществото ни се разпада поради липсата на морал и идеята, че е наложително по някакъв начин да се възстановят някакви етични норми, са в правилна посока. И да, по принцип училището трябва да възпитава, да утвърждава някакви етични норми. Но как да стане това, когато самото общество не следва тези етични норми? Колкото и добра да е една идея, тя винаги може да бъде опорочена.

„Протестантската етика и духът на капитализма“ на Макс Вебер ми отвори очите за ключов момент в западната история – съвременния западен мироглед макар и да е светски и да претендира за научна обоснованост представлява в основата си видоизменено протестантство (трудолюбието и аскетизма са заменени с хитрост и потребителство). Тогава си зададох въпросът, а къде е нашето светско православие? Оказа се, че го няма. Естествено възникна следващият въпрос – как религиозните преди всичко етични идеи да бъдат представени на съвременния атеистичен читател. Същият въпрос днес стои пред онези, които искат да вкарат вероучението в училище – как религиозните преди всичко етични идеи да бъдат представени на съвременния ученик. Но задават ли си го те въобще?

Първото шокиращо нещо в предложението на Министър Вълчев е часовете по „религия и добродетели“ да започнат от началното училище, от първи клас! Съжалявам, но нито религията нито етиката, нито философията са материя за началното училище! Това децата не ги интересува, а и е над техните възможности за абстрактно мислене! Вярно, на запад има такива примери, но от Запад вече сме взели достатъчно погрешни идеи. Не е необходимо на децата да се представят още няколко приказни персонажа, които ще възприемат като Дядо Мраз! Самата идея, че ще им се втълпят някакви религиозни чувства или етични норми само защото са малки (и не разбират) е порочна и граничи с манипулацията. На тази възраст децата копират без да обмислят копираното, така че увеличаването на и без това натоварената им учебна програма с нещо, което не е за тях, никак няма да им помогне. По-добре да съкратят настоящата учебна програма, та да им оставят повече време за игра. В тази възраст с религиозни дела може да ги занимава само семейството им, ако то самото следва религиозни практики.

Ако ще се въвеждат часове по религия, то това следва да стане в юношеска възраст, когато самите деца се сблъскват с естественото желание да намерят своето място в обществото и започват сами да разсъждават по обществени въпроси. Това означава най-рано в 8 клас или по-добре в 9-ти. Това е възрастта в която децата имат абстрактно мислене и биха били по-способни да разберат сложни религиозни, етични и философски концепции.

Това все още не отговаря на въпроса как религията да бъде представена на учениците. На тази възраст те вече са обхванати от масовия нихилизъм на безцелното съществуване в подчинено на парите и икономическия растеж потребителско общество. Масовите реклама, кино и интернет вече са поразили мозъците им. Затова формалното преподаване на религия, както всъщност се преподават всички останали предмети, няма да има никакъв положителен ефект. Тя ще бъде още един предмет за временно зазубряне.

Още повече, че религията моментално ще влезе в противоречие научността на останалите дисциплини, например по въпроса за сътворението. А накрая, и самите религии, християнство и ислям, като нищо ще влязат в противоречие. Те са обособени на основата на различия. Идеята да има две отделни програми за православие и ислям също е лоша, тъй като ще подчертае въображаеми разлики между децата и техните семейства и ще създаде разделение там, където го няма или не би трябвало да го има и по никакъв начин няма да доведе до разбиране на едните от другите. Изучаването в една дисциплина също крие рискове, тъй като в областите с компактно мюсюлманско или християнско население много вероятно ще пренебрегват, а може и да се съпротивляват на „другата“ вяра. Въпросът за религиозната търпимост е деликатен и несъмнено засяга подобна училищна програма дори и тя да е само един час седмично.

Върху едно решение на поставения по-горе въпрос съм построил книгата си (2). То може и да не е единствено възможно, но по-добро засега не съм срещал. На първо място на децата (а и на обществото) трябва да се каже защо се въвежда този предмет. Няма да се наложи дълго да бъдат убеждавани в етичните дефицити на нашето, включително европейското, общество. Това ще постави пред тях нерешена задача, която при късмет би мотивирала малка част от тях да се замислят.

Религията не трябва да се преподава като история или като опростена интерпретация на определени библейски притчи. Какво от Библията ще им кажем? Как евреите пресичали Червено море, как избили неверниците в обетованите земи со все жените, децата, старците и добитъка, как строили и разваляли оброчища и как принасяли месо в жертва? Или как Самсон убил хиляда души с магарешка челюст (Съдии 15:15-16)? Или как пророк(!) Елисей прокълнава деца защото му се подиграват, че е плешив, и в следствие умират 42 от тях (Четвърта Царства 2:23-24)? Или (Второзаконие 23:12-13), нека не го преразказвам. Колко деца (от 9-ти клас и нагоре) ще повярват на историята с непорочното зачатие и особено с възкресението? А накрая ще ги заплашим с Божието наказание?

Да, вярно е, тенденциозно съм избрал горните примери. В програмата за обучение тенденциозно ще бъдат избрани други части и текстове. Но представете си любознателно и прозорливо дете, което отвори Библията и стихне до тези стихове? Какво ще прави учителят, когато то ги представи пред него? А ако детето попита кой е Буда? Религия не може да се преподава формално. Преподавателят трябва да я разбира в доста широк контекст.

Искрено се надявам, че нито църквата нито мюфтийството ще правят опити за покръстване на децата и превръщането им във вярващи. За мнозинството от днешните деца това би било отблъскващо, а за малцинството – опасно. Програмата не трябва да затваря вратата към Бога, но и не трябва да я натрапва.

Правилният начин е на религията да се гледа като на събрана през вековете мъдрост. За вярващите тази мъдрост е от Бога, за невярващите – от вековния човешки опит. Така и за едните и за другите религията носи някаква ценност. Повече от една религия могат да се съвместят от разбирането, че религията дава само нашата представа за Бога, а не е описание на самия Бог. Важни са нравствените ценности, а не произхода им и именно в тези ценности следва да се търсят допирните точки между вероизповеданията.

Най-добрият начин да се преподава религията е като се сравняват религиозните виждания по отделни вечни етични теми, които естествено съществуват и в съвремието ни. Връзката със ежедневната ни конкретика следва винаги да съществува, тъй като тя е нещото, което би заинтересувало децата. Смирението и любовта могат да им бъдат обяснени само в съвременен контекст.

В книгата си (2) аз накратко съм опитал да направя това за същността на човека, греха, таланта, индивидуализма и най-вече за богатството от гледна точка на православието, католицизма и протестантството. Но не съм разглеждал темата за властта например или за верската нетърпимост, за отношенията родители-деца или по-общо за подчинението на авторитети. Преподаването, ако може, трябва да включва дискусия по темата без да натрапва „правилно“ мнение особено там, където такова няма. Макар и тематично представени връзките между темите в рамките на всяко едно от вероизповеданията трябва да бъдат подчертани за да се обособи неговата цялостност и логическа и етична издържаност, включително в исторически аспект. Отделно трябва накратко да се обясни смисъла и същността на ритуала и като тайнство и като символ на общност и принадлежност към общността.

Църковните деятели може да не се съгласят с мен, но натрапването на вяра дали в Христос или в Аллах ще има само отрицателни ефекти. По-добре да се стремим към невярващи, които живеят по божиите правила, отколкото към „вярващи“ които живеят против Бога. Решението за вярата следва да бъде на възрастния човек извън училището. По-добре човек да възприеме положителна нагласа към етичните ценности и по свое желание и на своя отговорност да живее добродетелно, отколкото да се страхува от Ада.

Съставянето на такава учебна програма изисква доста задълбочен труд продължаващ няколко години и свързващ християнски и мюсюлмански теолози. Няколко богословски дисертации вероятно могат да се напишат по темата. В момента аз не виждам, нито наличност, нито някаква готовност за създаване на такава или подобна учебна програма. Това означава, че въвеждането на предмет „религия и добродетели“ е преждевременно и недообмислено. Самото наименование е нескопосано. „Религии, индивид и общество“ например би било по-подходящо, но и предполага по-задълбочен обществен разказ.

Така към момента смятам, че е необходимо да се възложи съставянето на добре обмислена учебна програма с предмет религии, а не в напълно бюрократичен стил да се въвежда „нещо“ подсказано от „някого“. Кой ще съставя програмата (и дали вече се съставя) също е под въпрос. Далеч съм от мисълта, че няма кандидати, но и съм далеч от мисълта, че в страна в която всичко е в разпад, единствено църквата и мюфтийство процъфтяват, та веднага ще представят правилните хора. Задължително е в съставянето на програмата да не участват Неправителствени организации с неясно финансиране. Задължително е терминът „европейски ценности“ да не фигурира в цялата програма. Защото може да фигурира само в негативна конотация, тъй като западните „ценности“ силно противоречат на християнството, а вероятно и на исляма. Самият капитализъм противоречи на християнството (а вероятно и на исляма) и един честен курс по религии не може да избегне тази оценка.

Втората стъпка е обучението на учители, като за тях вероятно трябва да се разработи отделен курс, тъй като благодарение на годините атеизъм всички сме в една или друга степен невежи. Ако за децата трябва да се подготви програма за средното школо, то за учителите нивото естествено трябва да е по-високо. Некомпетентни учители могат да доведат до разделение и религиозен фанатизъм.

В заключение бих казал, че идеята за „вероучение“ в училище не е лоша, но начина по-който се предлага да се състои е меко казано неправилен. Недопустимо е деца под 8-ни клас да се занимават с религиозни въпроси. Децата от 9-ти клас нагоре биха могли да възприемат някакво етично поучение, но то би трябвало да бъде представено така, че да ги заинтересува, а не просто да предизвиква досада като още една ненужна дисциплина. Съществен проблем, който трябва да се реши предварително е съвместяването на различните религии. Готовност за въвеждането на подобен курс в учебните програми за 9-11 клас няма. Ако работа се започне сега и се върши както трябва, то окомерният срок за постигане на готовност е след 4-5 години. Изглежда сякаш трябва да се положи много труд за малък резултат. Той би си заслужавал, ако от религиите се извлекат забравените етични ценности, така необходими днес, но връщането на религиите в тяхната форма отпреди 100-200 години едва ли е възможно и желателно.

1. Бтв Новините, 24.04.2025 г, „Религията в училище: Ако концепцията бъде приета, начални учители ще водят часовете“ https://btvnovinite.bg/bulgaria/religijata-v-uchilishte-ako-koncepcijata-bade-prieta-nachalni-uchiteli-shte-vodjat-chasovete.html
2. „Положителна теория за бъдещето“ https://www.antipropaganda.eu/blog/book